Амнезия
Амнезия
„… Брилянтен си! Не спирам да те хваля!
Ръцете ти изгарящо сноват...
Дали уроци вземал си във рая,
та по-добър си всеки следващ път?
Талантът ти завидно е изкуство,
с изтънчен във детайлите похват!
Събра в палитра всяко мое чувство,
за да намериш подходящия му цвят!...
С устни ме рисувай и не спирай,
с кожата ми огнена – играй!
Всеки трепет топъл дирижирай
и скритите желания познай!...”
***
- Срещите ни помниш? – Да, поезия!
Двамата се справяхме добре…
Моля те, не страдай от амнезия,
че плувал си в любовното море!
© Десислава Вълова All rights reserved.
