Аморозо
Аморозо
Златното момиче оцеля.
Времето почти не го докосна.
Колко и къде ли не вървях -
то е с мен. И досега. Все още.
И не ме подведе паметта.
Съумя все пак да го запази
в два сапфира с лунна чистота
и коси на догоряващ залез.
Колко дълго ще остане с мен
този невъзможен дар от Бога?
Знам, че любовта не взема в плен -
жертвите изпепелява с огън.
Чудно, че съм още невредим.
И макар с годините белязан,
се надявам пак да се спасим.
Но, защо - убийте ме, не казвам.
© Александър Калчев All rights reserved.
