Ана и сънищата
Защо плака тази нощ, Ана?
Уплаши се от съня ли?
От онзи, Невиждания сън,
който те напусна преди близо година?
Още ли го търсиш в нощите си, Ана?
Още ли му пишеш писма на онзи измислен адрес?
Или за Коравосърдечния сън плака, Ана?
Беше с теб през деня, нали?
Надяваше се да си го припомниш, нали, Ана?
А той ти каза, че заминавал за Боровец.
Или в Палма де Майорка.
Или в Луксор. Все едно.
Да не би да заплака за Невидимия сън, Ана?
Онзи, който като теб продължава да търси сънища?
Който от време на време те пита
за онази бенка, сещаш се...
Той поне ти звъни всеки ден.
Пита те: "Как си, Ана?". И затваря.
О, Ана! Да не би да плака за новия сън, мила?
Онзи, внимателно втренчил очите си в теб?
Дето ти обеща, минути преди да заспиш,
че пак ще се върне?
Изведнъж ти се стори прекалено стар.
И се уплаши, че е достигнал ръба на утрото ти.
Този сън вече си го сънувала,
нали, мила?
О, Ана, от сънищата ти
остават само подпухнали следи
и едно шумящо Алка Зелцер в чаша вода.
© Павлина Гатева All rights reserved.
