Apr 3, 2007, 10:14 AM

АНАТЕМА 

  Poetry
774 0 15

АНАТЕМА

 

 

Ако малко вяра в себе си съм скътал,

ако капка мъка във окото блесне,

ще делим поравно своя рай и пъкъл,

докато в ушите тишината тресне…

 

Докато ни свързват чувства, разпиляни

в пътища далечни, в интереси близки,

нещо от съдбите общи ще остане –

над нещата дребни, или страсти низки.

 

Някъде във друго, мамещо пространство,

зная, ще отидеш, без да ме попиташ…

На пране ще лъха и уют ще властва,

под сърцето нервно малкото ще рита…

 

Но нима ще може някой да отнеме

миговете скъпи, с тебе преживяни?!

Нека е проклето земното ни време,

ако в теб и в мене нищо не остане!…

 

 

Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??