Ангел
Бях нежен ангел,
с крила сияйно бели,
разперени широко.
Летях си волно
из лазурното небе.
Слизах на земята,
раздавах доброта,
любов, надежда.
Но срещнах теб.
Ти бе човек,
но сякаш сянка,
движеща се
между хората.
Не виждащ изход
от нелекия живот,
със страдаща душа.
Зърна ме, разплака се,
че има още ангели
и на Земята.
Загубил бе всякаква
надежда, че има ни,
небесни пратеници
на Съдбата.
Върнах ти бляновете,
копнежите, мечтите.
Дадох ти крилата си.
Ти волно полетя.
Повярва отново в
красотата на живота,
почувства - Любовта.
Летейки из ефира,
ти вземаше и мен.
Радваше се, че ме има,
толкоз истинска, красива.
Зовеше ме при теб
радост и утеха да ти бъда.
Крилата нежни изгоря
и пожела Жена-Ангел
да ти бъда.
На Земята да остана вечно.
Но не ме попита
колко ще живея...
© Ин Вел All rights reserved.
