Sep 9, 2008, 9:37 PM
Ангел
Бях нежен ангел,
с крила сияйно бели,
разперени широко.
Летях си волно
из лазурното небе.
Слизах на земята,
раздавах доброта,
любов, надежда.
Но срещнах теб.
Ти бе човек,
но сякаш сянка,
движеща се
между хората.
Не виждащ изход
от нелекия живот,
със страдаща душа.
Зърна ме, разплака се,
че има още ангели
и на Земята.
Загубил бе всякаква
надежда, че има ни,
небесни пратеници
на Съдбата.
Върнах ти бляновете,
копнежите, мечтите.
Дадох ти крилата си.
Ти волно полетя.
Повярва отново в
красотата на живота,
почувства - Любовта.
Летейки из ефира,
ти вземаше и мен.
Радваше се, че ме има,
толкоз истинска, красива.
Зовеше ме при теб
радост и утеха да ти бъда.
Крилата нежни изгоря
и пожела Жена-Ангел
да ти бъда.
На Земята да остана вечно.
Но не ме попита
колко ще живея...
© Ин Вел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Невероятно красив стих ! Насръхнах на последния куплет...Поздрави!
-
Благодаря, че Ви има! Радвам се, че посещавате моята страничка! Благодаря Ви за прекрасните думи, от които сега имам най-много нужда!
-
Прекрасно ангелче!
-
Красиво усещане за споделена любов. Когато е истинска, тъгата е неизменна нейна спътница.
Обичай и бъди обичана, Христина! -
Прекрасно, Ангел! Бъди винаги такава, той знае колко ще живееш - вечно ...в сърцето му!
-
Колко божествено хубаво си го сътворила,браво Иди!!!
-
Прекрасно Хрис!!!
Прегръщам те!!!Толкова нежност и красота...! -
Най-после един ангел.
Мислех си, че са останали само дяволите.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
трогна ме...развълнува ме...с много обич те прегръщам.