Антагонистично
Сняг заваля... И блесна красота.
Стъклата със дантели украсени.
Поледица... И счупени крака.
Дървата свършват. Много е студено...
Пак идва Коледа със звук и светлина,
елхови клонки, празнични фойерверки.
На гол тумбак пищови... При това
със празен джоб да го раздаваш щедро.
Годините се сменят с пожелания
за нов късмет и за успешно бъдеще.
То само с пожелаване да ставаше.
Да искаш е едно... А пък четвъртото...
Но всичко е възможно щом любов
в душата и сърцето ти царува...
Това са глупости! Проклетият живот
за шепа сребърници всичко изтъргува...
Така не бива! Виж как белота`
уеднаквява праведни и грешни.
То черното е вътре във кръвта.
Пълзи като змия. И ни съветва…
© Дочка Василева All rights reserved.
