Омръзна ми от принцове със звания,
от лъскави карети и цветя.
Не искам вече голи обещания.
Поезия? Сама си я чета.
И долу вече всички мними маски.
Пантофката кристална я хвърли.
Не ми прилича да съм Пепеляшка
и не желая принцът да си ти.
Прибирай си доспехите парадни
и тръгвай към поредния си бал.
Не искам вече никаква романтика!
Ти друго всъщност и не си ми дал.
© Стела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
