Jun 19, 2005, 1:15 PM

Антивселена

  Poetry
1.4K 0 6

Киснем във игра на думи. Аз и ти...и те, и тя.
По - сурови от куршуми, по - ревливи от дъжда.
Погледни ме във очите, погледнете ме и Вие!
И недей търси сълзите: нещо друго там се крие.
               Взирали се
               кухо
               и сухо,
               злобно,
               злокобно
               и странно.
Защото там нямало нищо... Забавно! 

Празни очи... се взирали в празни зеници.
Тъмни лъчи... и спектър от ситни тресчици.

Аз и ти... и те, и тя
сме никой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...