Jun 19, 2005, 1:15 PM

Антивселена

  Poetry
1.4K 0 6

Киснем във игра на думи. Аз и ти...и те, и тя.
По - сурови от куршуми, по - ревливи от дъжда.
Погледни ме във очите, погледнете ме и Вие!
И недей търси сълзите: нещо друго там се крие.
               Взирали се
               кухо
               и сухо,
               злобно,
               злокобно
               и странно.
Защото там нямало нищо... Забавно! 

Празни очи... се взирали в празни зеници.
Тъмни лъчи... и спектър от ситни тресчици.

Аз и ти... и те, и тя
сме никой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...