Sep 9, 2017, 7:19 AM  

Аплодисменти за поетесата

1.1K 4 17

( коментари след  рецитал )

 

" - Страхотно даровита поетеса!...
И нестандартна!...С образен език!...
Лиричните ѝ стихове - пък  те са
болезнен вопъл...на душата вик!..."


" - Каква жена!!!... Ми тя готова, брате,
за паметник на дивна красота!
Да вземат в Лувъра да я изпратят,
че да покажем нещо на света!..."


"... И  стиховете ѝ така се леят -
неземна музика във  тях звучи!...
Каква дълбочина, каква идея!
Ми, Яворов!... "Две хубави очи!..."


"... Какви очи, крака, каква походка!
А горе пък - какъв красив  балкон!...
И с грация като на дива котка!...
Поклон пред хубостта, дълбок поклон!..."


"...Духá такива поетеси  вдигат!...
Наистина - блестяща!... Феномен!
Ех, дай Бог музите ни да  достигат -
света ще удивим във някой ден!..."


"... Бе, музите ти!... Никой тях не вижда!
Ти тази на витрина я сложи,
и на тълпи  пред нея  ще прииждат,
не можеш шапките им преброѝ!..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за вниманието, Ирина, и още повече за поетичния коментар. Тези два куплета много, ама много ми харесаха!...Бъди здрава!...
  • Роби,
    Ах,блазя на тази поетеса
    дето има,ама всичко-
    крака,очи,походка на принцеса,
    за мъжките очи "балкони", що обичат!!...
    А ние...дори муза нявга нямаме
    мечтаем и за половин вниманиие!
    Ни за Лувъра,ни за витрина ставаме-
    по някой стих,но от сърце си даваме!...
  • Благодаря на всички, които спряха на тази страница - четоха, коментираха и оценяваха!...
  • Хубаво е човек да притежава и външна красота, и красота на душата, и дарби... Но рядко се съчетават всички в една личност . За мен най - ценна е красотата на душата... Харесах богатия ти стих, Роберт! Много добре си пресъздал психологията на различните ценители на поезията. Поздрави!
  • Роби, преди да ми се ядосаш, нека да знаеш, че е в любими твоята поетеса - контеса...
    Щом успява тя д`уха ти да повдигне
    и душата ти с очи да закове...
    Побързай, може и да я настигнеш,
    нищо, че си малко над стоте.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...