Аполон и Дафне
Красива нимфа Дафне,
кой те гони?
Нима от Аполона бягаш ?
Недей така да се излагаш!
..............................................
Ръцете ти превърнаха се в клони.
Красива нимфа Дафне,
ти, от Ерос поразена
не можеш да съзреш тази любов,
не можеш да дочуеш този зов
на болното сърце на Аполона.
То вика, търси те, скърби,
а ти от него бягаш и се криеш.
И двамата с нерадостни съдби
сте вие - той да плаче,
ти- да се убиеш.
Но той, пленен от твойта красота
сега я вижда даже във дървото.
Откъсва клонка с лаврови листа
и с нея, тъжен си краси челото.
О, той ще помни нежния ти свян
и твойта красота и непорочност.
За него ти - несбъднат блян
си нов етап, новопосочност.
От този ден, певецът славен
ще знае, неуспешната любов
и ужасът на болката, сподавена
пред твоят новообразен покров
че са едно голямо, но полезно наказание
за неговата горда суета,
че туй непредсказуемо страдание
се случва и на други по света,
че няма сила, била тя от Зевс,
която да възвърне любовта му...
Но... може би такава днес
се крие във духа на песента му?
Честит да бъде влюбеният Аполон,
а с него и несбъднатата Дафне!
На Аполоновият свят амвон
дръвчето на надеждата ще цъфне.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Много ми харесва.В стихът се преплитат закачливост и тъга .. 