Аполония
Остана плажът празен с пожълтели дюни...
и гларусите от балкона (от първия му ред)
следяха как тълпата, пред клоуна с пискуна,
се молеха да я убие с водния си пистолет.
Хлапетата, облизващи с наслада сладоледа,
разхождаха се с майки и бащи,
а аз, рибарят, и сафридът гледахме с досада
мухите, удрящи се в стъклени мечти.
Без притча ще останеш тази вечер.
Без никакви поуки за добро и зло.
Аз всичко ти разказах и показах вече.
... Освен сафрида с каната вино.
© Георги Динински All rights reserved.
