Апостоле, мъката ми е на две

                                             Поговоря ли с тебе,

                                             Апостоле, брате мой,

                                             мъката ми е на две,

                                             душата ми в покой.

                                             Дойдох на гроба ти

                                             и таз година

                                             цветя да сложа,

                                             тебе да помина,

                                             пред лика ти ниско

                                             глава да склоня,

                                             върху студения камък

                                             сълзи да отроня.

                                             Да поседна малко

                                             и да ти разкажа

                                             какво става в България,

                                             истината да кажа,

                                             че цялата е в дрипи

                                             нашата Родина,

                                             разкъсвана от псета

                                             година по година.

                                             Умните ни глави

                                            запрашват из Европа,

                                            останалата стока

                                            нито учи, нито копа.

                                            Партии многоцветни

                                            като мишки се плодят,

                                            а народа се топи,

                                            момите не щат да родят.

                                            Докопат ли властта -

                                            пишат закони,

                                            а законите им едни -

                                            вятър ги гони.

                                            Взели ти портрета,

                                            зад него се крият,

                                            золуми за милиони

                                            под словата да покрият.

                                            Споделих кахърите,

                                            успокоих се вече,

                                            сякаш от гърба ми

                                            камък се свлече.

                                            Стъмни се...Ще тръгвам!

                                            Ти, почивай в мир!

                                            Догодина ме чакай,

                                            ще дойда по - подир,

                                            пак да си поговорим

                                            само с теб двамина

                                            за патилата на народа

                                            през цялата година,

                                            да ми кажеш пътя,

                                            брате мой,

                                            кой е правилния

                                            в тая гъста мъгла,

                                            кой????

                 146 години от гибелта на Апостола! Поклон до земята!