Apr 1, 2016, 12:54 PM  

Април

  Poetry
624 0 9

Април

 

Задуха вятър изведнъж.

Нормално, в тоз сезон.

Пушилка вдигна. Плисна дъжд

и замириса на озон.

 

Разбута облачето гъсто

и с гръм, го заизлива.

Дори, капчукът се задръсти

и почна да прелива.

 

Врабче уплашено, се сгуши

под дървената стряха.

А покривите, изведнъж,

измити, заблестяха.

 

Усетил, че е прекалил

със мократа си врява,

избута бурятя, април,

към близката дъбрава.

 

Веднага Слънчо се захили.

Излязоха децата

със викове, с усмивки мили,

да шляпат под дъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красота! След всеки дъжд грейва дъга! Мелодично и сладичко!
  • Първия път прочетох "да шляпат по дъгата" и всичко доби доста интересна образност Хубаво стихче!
  • Много ми хареса стихотворението.
    Децата да внимават да не минат под дъгата, щото...
  • Палав и немирен е твоят Април, но е толкова цветен!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...