Jan 5, 2007, 11:00 PM

Арго

  Poetry
898 0 1

Безспирно плават аргонавтите:

напред и все напред, през бури и закани,

със плясък мощен на греблата,

с плющене на платната -

във зной и студ,

преследвани от мълнии и зверове коварни –

обръгнали,

с напукани ръце и морни стави,

очите им блестят болезнено от вглеждане във хоризонта:

- Колхида где е? Где е руното, агнецът?

 

... Сирените със песен пагубно красива

към глъбините необятни повлякоха двамина...

... Дузина паднаха, погубени от Сцила и Харибда...


Духът им неспокоен не смири се,

страстта по приключения не утеши се,

домът далечен в сънищата спомнят,

а блян наяве е мигът сегашен...


Съдбата има вкус на морска сол и вино,

Орфей докосва нежно струните вълшебни,

маслинен аромат палубата обгръща,

южнякът шепне всекиму в косите:

"Бъди герой и в делото вречи се!"

 

Задружни, весели и несломими –

борба със боговете свои водят,

на делото обречени с оброк свещен –

оброкът на другаря и моряка...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам... С какво съм заслужил това... Благодаря ти, Велине!
    Благодаря ти приятелю! Поздрав!
    П.П.
    Сирените не са лоши

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...