Армагедон
Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета,
пролетта си проспали нацяло.
Трудно даваме, лесно обичаме.
Бързо правим от черното бяло.
Не подаваме рамо на другия -
и едната му риза ще свием.
И доказваме родство с влечугите,
а Човекът в сърцата ни вие.
Кой да чуе? Морето е чумаво
и изяде си всичките риби.
Най-накрая изяде и думите
и в сърцата настъпи. До гибел.
Твърде малко телата си сгряваме
с всяко бяло и с всяко кокиче.
Промени се светът. Озверяваме.
Не пробива Човек. Не потича
по телата, по вени, през кожата,
не помръдва снега и сезона.
Тази зима последна е. Божия.
Даже чумата трудно я гони.
© Дарина Дечева All rights reserved.
- "Градушка" най-великият български поет Яворов използва анжамбмани, с които допълнително повдига драматичността!
