Арсений
Под гумите се влачи котка.
Разходка?
Вижте! Исус е жив!
Сам той червата си развърза
и сам към кръста се забърза.
Сам гвоздеи зачука в длани.
Сам сол сипа в свойте рани.
Умът на лудия блести!
Да, но може да лети!
По-свободен от всякога пуши,
а аз бруля от дюлята круши.
И кво като звездите се разкапаха?
Нали небето ги обичаше?
А костите му се разплакаха,
защото някой ги изсичаше.
Да, но творец!
А той - творение!
Вдявам в окото на котката конец
и получавам прозрение:
За живия няма спасение! (или списание...)
Генйи!!! Гнидйи!! Гангрений!
Вземи си наливен арсений!
© Деница Георгиев All rights reserved.
И списанията верно отъпяха яко, ама не се коси, то и за мъртвия - все тая! Поздрави!
