Цигарата изтръсквам в пепелника,
и виждам тлеещата капка
кръв,показала се на върха и.
Спокойна ,струйката от сивкав
дим си блика
в нощта на този топъл Юни.
И спомени нахлуват през
ключалката,
засядат в мрежата от дим
която съм оплел:
едно дете
разтопява със запалката
върха на масления бял
пастел...
© Йордан Серафимов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
харесва ми мистериозно и нежно