Nov 12, 2007, 12:55 PM

Аспарух 

  Poetry » Other
934 0 5

Ето я земята тъй далеч,
застанахме пред нея и се вгледах,
извадих от кобура кървав меч
народа си към битката поведох.

Преплувахме реката с конете,
навлязохме във Византийската земя,
взех в ръката си красиво цвете,
пришпорихме конете към смъртта.

С битката създадохме народ,
без милост блъскахме се броня в броня,
а знаме бе тривъзелият сноп,
откъснат от опашката на коня.

Презираха ни чуждите народи
за отвоюваната ни земя,
искаха да ни убият млади
и да превземат тази красота...

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??