Аспарух
Ето я земята тъй далеч,
застанахме пред нея и се вгледах,
извадих от кобура кървав меч
народа си към битката поведох.
Преплувахме реката с конете,
навлязохме във Византийската земя,
взех в ръката си красиво цвете,
пришпорихме конете към смъртта.
С битката създадохме народ,
без милост блъскахме се броня в броня,
а знаме бе тривъзелият сноп,
откъснат от опашката на коня.
Презираха ни чуждите народи
за отвоюваната ни земя,
искаха да ни убият млади
и да превземат тази красота...
© Стефан All rights reserved.
