Mar 24, 2020, 12:25 PM

Астрална елегия 

  Poetry » Other
445 1 0
Сълзи от сняг ти пращам
по тихите небесни вени
да те докосна отвъд,
мой астероид бездиханен,
взривил покоя ми,
разкъсал траекторията на сърцето ми
с устни от облачен креп
и тяло – галактика от всички
възможни блянове.
Не мога да те върна,
какво ми остава, освен да горя –
болката вие с прекършени нозе. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Marielli De Sing All rights reserved.

Random works
: ??:??