Сълзи от сняг ти пращам
по тихите небесни вени
да те докосна отвъд,
мой астероид бездиханен,
взривил покоя ми,
разкъсал траекторията на сърцето ми
с устни от облачен креп
и тяло – галактика от всички
възможни блянове.
Не мога да те върна,
какво ми остава, освен да горя –
болката вие с прекършени нозе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up