Jan 12, 2018, 3:07 AM  

Атентат 

  Poetry
341 0 2

Изскърца тежката метална врата,

вътре беше хладно като в гроб.

Жълти свещи озаряваха мрака

и миришеше на вкиснато вино.

 

Той застана разкрачен в средата,

точно срещу позлатения олтар.

Замислено гледаше в земята,

и вдъхваше мириса на тамян.

 

Беше празно в Божия храм,

светци мрачно гледаха от стените.

Застанал в центъра, той беше сам,

дори гълъбите бяха утихнали.

 

И нямаше камбанен звън

да извести, че той е тук.

Че дошъл е да отмъсти,

защото Бог е сляп и глух.

 

Прекръсти се и вдигна автомата.

Разтресе се небето, изтръпна земята.

Посипа се град от гилзи и трески.

Заплакаха икони и светци...

 

Бог бе убит от атентатор.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • След като и това измислихме колко му е на някакво нищожество да започне да напада храмовете.Струва си да помислим!
  • Ужасих се! Атентатор в храма! И се сетих за Батак... Там не е било атентат. Но, колко смърт, Боже!
Random works
: ??:??