Атентат
Изскърца тежката метална врата,
вътре беше хладно като в гроб.
Жълти свещи озаряваха мрака
и миришеше на вкиснато вино.
Той застана разкрачен в средата,
точно срещу позлатения олтар.
Замислено гледаше в земята,
и вдъхваше мириса на тамян.
Беше празно в Божия храм,
светци мрачно гледаха от стените.
Застанал в центъра, той беше сам,
дори гълъбите бяха утихнали.
И нямаше камбанен звън
да извести, че той е тук.
Че дошъл е да отмъсти,
защото Бог е сляп и глух.
Прекръсти се и вдигна автомата.
Разтресе се небето, изтръпна земята.
Посипа се град от гилзи и трески.
Заплакаха икони и светци...
Бог бе убит от атентатор.
© Ваня Накова All rights reserved.
