Август
Тънки нишки изгревът плете,
ягоди с шампанко е небето.
Тишината, в плясък на криле
чупи се звънливо по морето.
Вдишали вълните любовта
стъпки трият и рисуват нови.
Бризът е обелил колена
приливи и отливи да гони.
Август пак разхвърля шепи сол,
щастие на рамото понесъл
с персеиди падащи безброй,
с птици в предпоследната им песен.
Залезът е огън и кладе
в стар оджак рубин с червено злато.
Кой съня от клепките краде?
Лятото...
И нека да е лято.
© Деа All rights reserved.
