Август си отива бос
Август си отива бос,
на раменете с окъсана ризка,
с мидички в стария джоб,
с мека и топла, лятна усмивка.
Разрошил буен перчем
с персеиди по пътя небесен,
още носи топлия ден
и на щурците чудната песен.
Август си отива бос,
оставил топли стъпки по брега.
В последната си нощ
на яхтата опъна белите платна.
По морските вълни
затича се след ветровете бели,
за миг се спря да помълчи -
ръка подаде на септември.
Поведе го и завеща
да носи още топло слънце,
да помни птичите ята,
във нивите да пази всяко зрънце.
Август си отива бос
изпил до край коктейла от мечти.
И в тази още топла нощ
щурчета тихо пеят,
небето е обсипано с‘ звезди.
