Dec 21, 2007, 4:32 PM

Автопортрет

  Poetry » Other
735 0 5

Аз съм огън - ти си вода!

Аз съм стихия, орисана да бъде сама.

Ти ме обливаш, но аз не мога да спра

да Искам, да Действам и пак да Горя.

Ти си спокойствие, нежност,

ти си тиха вода.

Ти си ласка, кристална и чиста -

дълбока вода.

Ти си сигурност, обич,

математически точна везна.

Но аз съм стихия -

живея, когато горя! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...