Автопортрет със светкавици
Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук.
Поетче там.
Красивичко. И умничко. За показ.
А в нощите, когато Бог разтърсваше
разтресен от мигрена череп,
не помните ли колко ви крещях? –
купете си измислените ми слънца,
купете си измислените ми слънца,
заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс
от тъмните утроби на Вселената,
прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите,
през синкавите синори на хоризонтите,
за да ви милват, ако няма кой.
О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.
Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.
© Валери Станков All rights reserved.
