Аз не съм като другите.
И смъртта ми отива.
Трябва да ме погубите
тихо и незлобиво.
Аз ще легна в тревите ви
като чакана нежност.
Ще отплувам с водите ви
към една неизбежност.
Вие няма да можете
лесно да ме намерите.
Дълго ще се тревожите.
Кратко ще потреперите.
Аз ще бръкна в очите ви -
мъничка въпросителна.
Ще рисувам сълзите ви
гневна и необщителна.
Ще ме чакате вечно -
странно луда идея.
Няма да съм далече.
Аз във вас ще живея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
