Аз не съм като другите.
И смъртта ми отива.
Трябва да ме погубите
тихо и незлобиво.
Аз ще легна в тревите ви
като чакана нежност.
Ще отплувам с водите ви
към една неизбежност.
Вие няма да можете
лесно да ме намерите.
Дълго ще се тревожите.
Кратко ще потреперите.
Аз ще бръкна в очите ви -
мъничка въпросителна.
Ще рисувам сълзите ви
гневна и необщителна.
Ще ме чакате вечно -
странно луда идея.
Няма да съм далече.
Аз във вас ще живея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
