10.07.2016 г., 16:42

Аз

611 1 5

Аз не съм като другите.

И смъртта ми отива.

Трябва да ме погубите

тихо и незлобиво.

 

Аз ще легна в тревите ви

като чакана нежност.

Ще отплувам с водите ви

към една неизбежност.

 

Вие няма да можете

лесно да ме намерите.

Дълго ще се тревожите.

Кратко ще потреперите.

 

Аз ще бръкна в очите ви -

мъничка въпросителна.

Ще рисувам сълзите ви

гневна и необщителна.

 

Ще ме чакате вечно -

странно  луда идея.

Няма да съм далече.

Аз във вас ще живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...