10.07.2016 г., 16:42

Аз

613 1 5

Аз не съм като другите.

И смъртта ми отива.

Трябва да ме погубите

тихо и незлобиво.

 

Аз ще легна в тревите ви

като чакана нежност.

Ще отплувам с водите ви

към една неизбежност.

 

Вие няма да можете

лесно да ме намерите.

Дълго ще се тревожите.

Кратко ще потреперите.

 

Аз ще бръкна в очите ви -

мъничка въпросителна.

Ще рисувам сълзите ви

гневна и необщителна.

 

Ще ме чакате вечно -

странно  луда идея.

Няма да съм далече.

Аз във вас ще живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...