Аз
Мрак и тишина, вечна тъма.
В душата хаос настава и остра
болка сърцето разкъсва.
Огън и лед, бури всесилни и
ветрове незнайни, а само зрънце
надежда... Всичко това съм аз.
Всичко и нищо, начало и край,
гора от остра болка и ледове
изгарящи. Коя съм аз?
Ти казваш, че знаеш.
Нима това е истина?
Ти казваш, че съм странна,
а какво значи това според теб?
А сега аз ти казвам,
ти не знаеш коя съм.
Дори аз не знам.Черупка без
същност, същност без образ.
Чувства объркани, мисли
оплетени. Това ли съм аз?
Ти казваш, че ме разбираш!
Нима? Е, кажи ми тогава какво
чувствам и мисля, какво говоря
и правя. Кажи ми коя съм в
действителност.
Направи го сега! Веднага!
Кажи ми, защото аз не зная
и това ме убива.
А сега разбираш ли ме?
Хайде... Ти казваш!
© Александра Николова All rights reserved.
