Jun 28, 2007, 10:03 AM

Аз бръкнах в пазвата на самодива

  Poetry
854 0 11
Аз бръкнах
в пазвата на самодива.

Такъв шамар
страхотен ми удари,
че сякаш че Калина - със коприва -
очите и ушите ми нашари!

От днес не искам
никой да ми казва,
че самодивите били красиви!
Подпухналото ми лице
показва
какви са подли и немилостиви!

Излизат те
по лунните поляни,
но дявол знае за какво се сбират:
дали вълшебни билки да събират
или изкуства бойни да тренират!

Ех, да,
плесницата си е плесница!

Но и дланта
на моята десница,
с която аз във пазвата й бръкнах,
не може да забрави как изтръпна
от щастие!

Такова романтично,
и бухнало, и нежно-еластично,
едно такова сладко, гладко, мило!

И пак вървя по
странджанското било,
и пак навлизам сам-самин в гората -
за да издиря своята позната.

И вярвам - 
още раз ако й  бръкна,
с такава силна страст ще я обикна,
че може и с плесниците да свикна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Следващия път и бръкни под фустата. Страхотно стихотворение.
  • Бръкни пак, но по-нежно, палавнико неземен!!!
  • Поздравления,Ангар!
  • "И през ръцете всеки первам,
    ако пофторът- даже ритам!"
    Ох, Дарче, Дарче, и от теб ще си изкарам май едно шамарче! А може даже и едно ритниче! Но ще го изтърпя - защото те обичам!
  • Не си пипал правилно, Ангар. Сигурно затова са те ударили.
    Поздрави за настроението!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...