Аз чаках те и ще те чакам пак,
в тоз живот ориста ми е такава.
Да достигна твоя жадуван бряг,
камшици плющят - съдба, не мога.
Аз чаках те и ще те чакам пак
и стихове за теб чрез друг ще пиша.
Очите ти - черни, потънали в страст,
гласът ти плътен, жадуващ сласт.
Аз чакам те и ще те чакам пак,
напук на всичко и на всеки.
Ще те рисувам жадно в стих,
ти, моя музо, все до мен била си.
© САРА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
