Две сенки се гонят нощ и ден
и уморени в мрака вплитат ръце.
Те дишат, живеят вътре в мен,
танцуват под ритъма на бясно сърце.
Едната дарява покой и наслада,
другата моите мисли кълве.
Едната прощава и бързо забравя,
другата интриги в ума ми плете.
Но страст гори и у двете,
обичат се пламенно, до болка дори.
От ужас крещя им : "Моля ви, спрете",
но думи до тях не достигат , уви.