Раняваме се, нараняваме
и страст изпитваме, и такава палим.
От болка се превиваме, когато се опарим,
но и другия с готовност го жигосваме.
И заблуждаваме се, и лъжем другия,
стоим на нокти, но и другия държим така.
Почивка няма за злобата и радостта,
а животът си минава, независимо от гордостта.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
)))
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
