Раняваме се, нараняваме
и страст изпитваме, и такава палим.
От болка се превиваме, когато се опарим,
но и другия с готовност го жигосваме.
И заблуждаваме се, и лъжем другия,
стоим на нокти, но и другия държим така.
Почивка няма за злобата и радостта,
а животът си минава, независимо от гордостта.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
)))
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
