Аз и сянката
Стаената сянка от ъгъла
хищно впила е в мен слепи очи,
с ледени пръсти, ехидно усмихната,
да изтръгне иска сърцето ми...
Цигарата ми бавно догаря,
кафето отдавна изстина пред мен...
Седни, сянко моя, да ти разкажа,
изслушай ме, после сърцето вземи...
"Грешният човек, грешният избор,
младостта ми отне, превърна я в прах...
децата - вече и те са пораснали,
надалеч от дома поеха без страх...
Любов през живота ми бурна премина,
много ми даде, но повече взе...
Мечтите сбъдвах, но идваха нови,
да сбъдна всички, уви, не успях...
Разперих криле пеперудени,
но залутана в мрак се оказах, уви,
полетях заслепена към пламъка,
късно разбрала, че ще ме изгори...
Днес, обгорена и полумъртва,
почти бездиханна, тук само със теб...
Ако искаш, вземи каквото остана,
но бедна от тук ще си тръгнеш и ти..."
Няма никой в дома днес...Тихо е...
Стените проскърцват от самота...
Само сянката, свита във ъгъла,
прогледнала от болка, проплака едва...
© Надежда All rights reserved.
