nikka (Надежда)
32 251
Jan 17, 2011, 12:58 AM

Аз и сянката 

  Poetry
746 0 4


Стаената сянка от ъгъла

хищно впила е в мен слепи очи,

с ледени пръсти, ехидно усмихната,

да изтръгне иска сърцето ми...

Цигарата ми бавно догаря,

кафето отдавна изстина пред мен...

Седни, сянко моя, да ти разкажа,

изслушай ме, после сърцето вземи...

"Грешният човек, грешният избор,

младостта ми отне, превърна я в прах...

децата - вече и те са пораснали,

надалеч от дома поеха без страх...

Любов през живота ми бурна премина,

много ми даде, но повече взе...

Мечтите сбъдвах, но идваха нови,

 да сбъдна всички, уви, не успях...

Разперих криле пеперудени,

но залутана в мрак се оказах, уви,

полетях заслепена към пламъка,

късно разбрала, че ще ме изгори...

Днес, обгорена и полумъртва,

почти бездиханна, тук само със теб...

Ако искаш, вземи каквото остана,

но бедна от тук ще си тръгнеш и ти..."

Няма никой в дома днес...Тихо е...

Стените проскърцват от самота...

Само сянката, свита във ъгъла,

прогледнала от болка, проплака едва...

© Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колкото повече си имал толкова повече боли когато всичко си отива и оставаш сам със себе си,като стара гара...По лошо е когато всичко вече си имал(пял си от щастие плакал си нощем когато всички заспят)и сякаш не знаеш какво вече да поискаш от живота...Просто стоиш,като порутена гара в мрака и чакаш някой влак да спре за малко пред теб...Така се чувствам понякога...Е имам и хубави периоди
  • Тъжно...някак безнадеждно...Макар че - любов, деца, мечти никак не е малко...
  • Благодаря мила.знам,че не е за коментиране...Просто вчера бях депресирана имах нужда да го кажа...Лек ден ти желая.Прочетох твоето оригинално ено днес не ми се коментира само чета...

  • хареса ми много
Random works
: ??:??