Аз и Тор
Гърми! Трещи! Небето се съдра.
То бива плач, то бива чудо...
Дали пък, Тор не удря със чука,
спасявайки света от разни луди?!
Така си фантазирам за дъжда,
за бурята вилнееща навънка.
И нищо, че наместо тен, ръжда
ще хвана. Не, че нещо мрънкам,
но тъй обичам слънце и море
и Тор, да е усмихнат лъчезарно…
Когато е сърдит, не е добре,
навън трещят светкавици кошмарни…
Прииска ми се, въпреки страха,
да тръгна боса, за да го намеря.
Да взема от ръката му чука,
гнева и бесовете да премерим.
Сърдитко-Петко нека си гърми,
че то и аз умея разни хватки…
Без чук, едва ли ще ме впечатли…
Ще го запратя някъде в Камчатка…
И пак ще има слънце и вълни,
и чайки, и усмивки, и загари…
А, Тор ще е щастлив, че го спасих,
да не реве, като измъчено магаре…
© Керанка Иванова All rights reserved.
