Аз и Тя
В облог съм с нея - да мълчи.
Понякога ме изненадва -
разбутва мойте дълбини
на тишината и напада.
Започва в стих - душа без плът.
Дори не стих - по-скоро ноти.
Ще я надвия този път!
Ще ù покажа колко просто
ще бъде да я заглуша!
С бездействие елиминирам
импулса да се подчиня.
Усещам в мене как напира,
натиска, удря с две ръце
в дебелата врата, с която
затварям в тъмното мазе
и съвестта си, и душата.
Успява! С трясък и със гръм
се разхвърчава на парчета
закоравялата вина
сред облаци лютива пепел.
© Павлина Гатева All rights reserved.
