*** Аз исках...

Poetry

511 0 0

Аз исках радост да ми подариш.

И гмурнах се в морето на живота.

Към тебе смело носех се, защото

поисках радост да ми подариш.

Подводните скали аз не видях,

загледана единствено във тебе.

Попътен вятър бързах да ме вземе –

акулите огромни не съзрях.

Но, скрита неусетно зад врата,

издебнала очите заслепени

и тайничко привързана към мене,

коварно ме е дебнела Тъга.

30.11.2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0