Не искам тази свобода,
защо ми е да ям, да пия?
Насила да заспивам, и на ужким да се будя!
Не искам правото да имам
да работя без да спирам
за някой лев, подхвърлен от негодник!
Аз искам просто да живея!
Да бъда себе си, това е!
Да мога да помогна на човек, да помечтая!
Аз искам с тебе да вървя,
по улиците чисти и във парка,
А ти, усмихната да ме прегръщаш..
Аз искам! Толкоз ли е много?
© Иван Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
