Не искам тази свобода,
защо ми е да ям, да пия?
Насила да заспивам, и на ужким да се будя!
Не искам правото да имам
да работя без да спирам
за някой лев, подхвърлен от негодник!
Аз искам просто да живея!
Да бъда себе си, това е!
Да мога да помогна на човек, да помечтая!
Аз искам с тебе да вървя,
по улиците чисти и във парка,
А ти, усмихната да ме прегръщаш..
Аз искам! Толкоз ли е много?
© Иван Иванов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
