Имам всичко от тази Вселена,
аз съм късче от нейното чудо -
две крила на душа уморена,
под езика завързана лудост.
На сърцето дъгата небесна -
да блести след дъжда на мечтите,
юлски ноти от птичите песни
и от утрото светло на дните.
Имам всичко от тази Вселена.
И денят ако падне безхлебен,
отвори си сърцето за вяра -
аз, жената съм свързана с нея!
© Слава Костадинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
