Имам всичко от тази Вселена,
аз съм късче от нейното чудо -
две крила на душа уморена,
под езика завързана лудост.
На сърцето дъгата небесна -
да блести след дъжда на мечтите,
юлски ноти от птичите песни
и от утрото светло на дните.
Имам всичко от тази Вселена.
И денят ако падне безхлебен,
отвори си сърцето за вяра -
аз, жената съм свързана с нея!
© Слава Костадинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
