Имам всичко от тази Вселена,
аз съм късче от нейното чудо -
две крила на душа уморена,
под езика завързана лудост.
На сърцето дъгата небесна -
да блести след дъжда на мечтите,
юлски ноти от птичите песни
и от утрото светло на дните.
Имам всичко от тази Вселена.
И денят ако падне безхлебен,
отвори си сърцето за вяра -
аз, жената съм свързана с нея!
© Слава Костадинова Всички права запазени
Възхитена съм!!
Браво!