Аз ли бях това
Бях човек, после жена,
бях лъжкиня, но бях любовта.
Бях творец и виждах далече,
бях мерзавка и дребно човече.
Бях светица, но бях и порочна,
много сърдечна и много безочна.
Бях човек на Новото време,
но старомодното дремеше в мене.
Бях нещастна, бях и щастлива,
в мойта душа имаше сила.
В мойте очи имаше блян,
но пък сърцето ми беше в капан.
Бях егоистка в свойте мечти,
много жестока, сега ме боли,
но бях и добра, нежна дори
много съм дала от мойте сълзи.
Скъпи ми бяха моите дни,
с шепите пръсках аз младини,
беше ме страх, беше ми мъчно,
смело вървях,въпреки късно
Аз съм един казус решен,
който животът хванал е в плен.
Аз пък държа моя живот,
няма да бъда на никого роб!
© Таня All rights reserved.
Хареса ми! Поздрав! 
