Аз мога и да губя... Ще приема
пренебрежението без желание.
От поглед пръв житейски не съм тема
за размисъл дълбок, за описание,
Удостоен с инатото мълчание
последният в колоната съм пак.
Перото ти изпрати ме в изгнание,
в полетата на вечния сирак.
Опитвам се да видя твоя бряг
от другата страна на шарен свят.
Понякога е тъжно и е зрак,
и сам за себе си съм непознат.
Това, че днес отстъпвам сред несрета
не ме громи за крайната победа.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
