Аз не плача!
Аз не плача. Пресъхнаха сълзите.
Още когато затръшна вратата.
Дори и след моето „прости ми” ,
станах за теб близка непозната.
„Да се греши е човешко” –
помниш ли, казвал си го и ти?
Но днес забрави думите си,
а обичта я няма в твоите очи.
Няма да се моля, не си икона,
а и аз не съм във божи храм.
Всичко от себе си раздадох,
вече няма какво да ти дам.
Аз не плача. Не ни е било писано,
понякога умира любовта.
Но ти си тръгвай. Аз не плача.
Това са сълзите на твойта дъщеря.
Посветено на приятелка!
С теб съм!
Още когато затръшна вратата.
Дори и след моето „прости ми” ,
станах за теб близка непозната.
„Да се греши е човешко” –
помниш ли, казвал си го и ти?
Но днес забрави думите си,
а обичта я няма в твоите очи.
Няма да се моля, не си икона,
а и аз не съм във божи храм.
Всичко от себе си раздадох,
вече няма какво да ти дам.
Аз не плача. Не ни е било писано,
понякога умира любовта.
Но ти си тръгвай. Аз не плача.
Това са сълзите на твойта дъщеря.
Посветено на приятелка!
С теб съм!
© Ванина All rights reserved.
