Аз... небразбирам от жени
Какво намираш толкова във мен?!
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
---
Но... щом погледна в твоите очи,
там реят се милиони ветреове
и болката, усещам как мълчи,
усещам я във двете ти "криле!..."
Очите твои, са... очи на птица,
там виждам скрити светове
в дълбокото на черните зеници
маршрути - прелетени часове....
А... "Птичето" око е... огледало,
на Вселената - звездите и луната,
земята в тях върти се в бяло
със цялата си тежест на крилата им...
Там сбран е цял един живот,
от писъка... до тежката умора,
във полет са - дори да няма брод,
без страх от завист и... от хората...
"Птичите" очи са - необят,
където спи домът на синевата,
където в този - труден свят,
разчитат само на... крилата си!...
Погледна ли - аз виждам те - така,
Жената, със очи на птица!...
Съдба - Любов и... красота,
за жалост...
Винаги на... прицел!...
--
Не знам какво намираш в мен,
жените... аз не ги разбирам...
Когато с тях си мил и откровен,
Любовите им, винаги... умират!...
Но...
Ти лети!
И следвай своя път,
и винаги лети към светлината!
Бъди Любов от жива плът
и свобода,
родена на... крилата ти!...
----
Какво изобщо правиш с мен?
Просто, остави ме и... тръгни!
Аз съм глупав, смотан, откровен, и...
Не разбирам нищо,
от жени!....
© Валентин Желязков All rights reserved.
