Аз... небразбирам от жени
Какво намираш толкова във мен?!
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
---
Но... щом погледна в твоите очи,
там реят се милиони ветреове
и болката, усещам как мълчи,
усещам я във двете ти "криле!..."
Очите твои, са... очи на птица,
там виждам скрити светове
в дълбокото на черните зеници
маршрути - прелетени часове....
А... "Птичето" око е... огледало,
на Вселената - звездите и луната,
земята в тях върти се в бяло
със цялата си тежест на крилата им...
Там сбран е цял един живот,
от писъка... до тежката умора,
във полет са - дори да няма брод,
без страх от завист и... от хората...
"Птичите" очи са - необят,
където спи домът на синевата,
където в този - труден свят,
разчитат само на... крилата си!...
Погледна ли - аз виждам те - така,
Жената, със очи на птица!...
Съдба - Любов и... красота,
за жалост...
Винаги на... прицел!...
--
Не знам какво намираш в мен,
жените... аз не ги разбирам...
Когато с тях си мил и откровен,
Любовите им, винаги... умират!...
Но...
Ти лети!
И следвай своя път,
и винаги лети към светлината!
Бъди Любов от жива плът
и свобода,
родена на... крилата ти!...
----
Какво изобщо правиш с мен?
Просто, остави ме и... тръгни!
Аз съм глупав, смотан, откровен, и...
Не разбирам нищо,
от жени!....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
