Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
29.04.2020 г., 12:58 ч.

Аз... небразбирам от жени 

  Поезия » Любовна
1855 6 10

Какво намираш толкова във мен?!
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
---
Но... щом погледна в твоите очи,
там реят се милиони ветреове 
и болката, усещам как мълчи, 
усещам я във двете ти "криле!..."
Очите твои, са... очи на птица,
там виждам скрити светове
в дълбокото на черните зеници
маршрути - прелетени часове....
А... "Птичето" око е... огледало,
на Вселената - звездите и луната,
земята в тях върти се в бяло
със цялата си тежест на крилата им...
Там сбран е цял един живот,
от писъка... до тежката умора,
във полет са - дори да няма брод,
без страх от завист и... от хората...
"Птичите" очи са - необят,
където спи домът на синевата,
където в този - труден свят,
разчитат само на... крилата си!...
Погледна ли - аз виждам те - така,
Жената, със очи на птица!...
Съдба - Любов и... красота,
за жалост...
Винаги на... прицел!...
--
Не знам какво намираш в мен,
жените... аз не ги разбирам...
Когато с тях си мил и откровен,
Любовите им, винаги... умират!...
Но... 
Ти лети! 
И следвай своя път,
и винаги лети към светлината!
Бъди Любов от жива плът 
и свобода, 
родена на... крилата ти!... 
----
Какво изобщо правиш с мен?
Просто, остави ме и... тръгни!
Аз съм глупав, смотан, откровен, и...
Не разбирам нищо, 
от жени!....

 

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??