Аз не вярвам
Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора,
разпиляла боите немирно.
От тополата пух не събрах,
не прегърнах и никого свидно.
Но сънувам, не птичи пера -
всяка нощ се превръщам във облак,
начумерено тъжна дъга -
са веждите ми, свити минорно.
И долита орлица една,
с разпиляно гнездо, за да плаче.
Уловена за силни крила,
се издигам високо над здрача.
Луди ангели с бели сърца
са прегърнали някакво слънце.
Аз не вярвам, че има и Рай
в този свят изначално объркан.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
