Аз не вярвам в мъдростта на годините.
В светлото бъдеще, в розови залези.
Младоста съхранена в душите ни
Е едничкото истинско щастие.
Аз не вярвам в удобни компромиси
Не понасям развинтени речи.
Сам не вярвам на ревматичните си мисли
Изровени от стария скрин на времето.
Аз не вярвам, че всичко е минало.
И каквото било е, било.
Вярвам само във вечния ритъм в сърцето ми.
Вярвам само на всеки нов ден.
© Стефан Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
