Аз не вярвам в мъдростта на годините.
В светлото бъдеще, в розови залези.
Младоста съхранена в душите ни
Е едничкото истинско щастие.
Аз не вярвам в удобни компромиси
Не понасям развинтени речи.
Сам не вярвам на ревматичните си мисли
Изровени от стария скрин на времето.
Аз не вярвам, че всичко е минало.
И каквото било е, било.
Вярвам само във вечния ритъм в сърцето ми.
Вярвам само на всеки нов ден.
© Стефан Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
