До края, знам, ще си остана странен,
когато хващам слънцето с ръка,
и като смешник, винаги печален,
ще го положа в твоите крака.
Аз знам, то и на мене ще ми свети,
за да рисувам дяволи проклети,
и ангели по синьото небе... (to be...)
© Мартин Димов All rights reserved.