Aug 7, 2010, 12:10 AM

Аз не знам...

  Poetry » Other
552 0 1

До края, знам, ще си остана странен,

когато хващам слънцето с ръка,

и като смешник, винаги печален,

ще го положа в твоите крака.

Аз знам, то и на мене ще ми свети,

за да рисувам дяволи проклети,

и ангели по синьото небе... (to be...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Димов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще бъде интересно да прочетем и продължението! Добре дошъл! Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...