Аз не зная...
Аз не зная дали са се разлистили сибирските тундри.
В Аржентинските диви пустини дали кактусите цъфтят.
Океанския бряг все още не са виждали очите ми,
а за нозете ми е далечен морският бряг.
Аз не зная дали във казахските ширнали нощи
бели саби свистят ли под лунния праг,
и дали са примамливи на Амазонка водите,
но при мен моят май се разлисти и яхвам го пак.
Тучни, горски пътеки ме водят към себе си
с аромата пиян от салкъми и шипка,
много скоро ще цъфнат и липите омайващи,
и безсънните нощи с луната ще ми правят напитка.
И отпивам от светлия взор на звездите блещукащи,
от тънкогласни щурчета цигулчен нектар,
майска шепне нощта за номадски любови,
как изтичат през устни по-сладки от нар.
И усещам, че мога да пея прекрасните песни,
да редя вълшебните думи и да съм... малко поет.
Когато сърцето ми подскача от чудесните рими,
те сами се нареждат и в този куплет...
Мен все още не са ми подарявали букети от фрезии,
нито орхидеите познати са на моята скромничка ваза,
но през нея преминават букетите горски и дъхави
и не е била досега никога празна...
Аз не зная какво е да бъда поканена на вечеря
във някой голям ресторант, и по-добре,
та какво бих облякла, щом си нямам и рокля
подобаваща, като за случай във този му ред.
Но пък тичам на воля по пътечките мои,
и флиртувам със вятъра по басмяната рокля.
Да ви кажа ли, от живота доволна съм, мили мои,
но все още не зная защо пак със мене той спори...
Djein_Ear 13.05.2010
© Евгения Тодорова All rights reserved.
