Аз преди и след теб
Като вълна, която отласква морето,
попадам в теб, очарована от света ти.
Като стрела, която пронизва сърцето,
идваш и се настаняваш в живота ми.
Аз преди теб в тези истории не вярвах,
в които героите умират и живеят от любов.
Аз преди теб от любов не полудявах,
но сега погледа ми към света изцяло е нов.
Сега светът ми е по- красив и влюбен,
по-ясно виждам онези малките неща.
И всеки цвят от дъгата е по-ярък и нежен,
небето е по-синьо, слънцето е и в нощта.
Ятото птици, които отлитат към безкрая,
ми се струват сега най-красивата гледка.
Като да погледна в очите ти и да мечтая,
за онази обетована земя, останала в загадка.
Казват че тя боли повече от всичко друго,
и че само в очите прозира истинската любов.
Казват, че любовта е преходна и без друго,
но любовта е когато светът замлъква в зов.
Аз преди теб не познавах това свято чувство,
в което две сродни души в една се отдават.
Аз преди теб не разбирах, това безрасъдство,
сега когато си в мен, безумието остава.
И сега когато неканен почука на вратата ми,
и така без обяснения настани се в душата ми,
без предупреждение, и дори без позволение
съм толкова щастлива, че ти прекрачи прага ми.
Сега светът ми е по- красив и влюбен,
по-ясно виждам онези малките неща.
И всеки цвят от дъгата е по-ярък и нежен,
небето е по-синьо, слънцето е и в нощта.
© Лили Вълчева All rights reserved.
