Не ме търсете, щом приижда буря –
небесните стихии ги предчувствам.
И знам, печеля също, щом загубя,
от всяко „дежа вю“ греховно вкусвам.
Страхът е изпитание за смели,
а аз не съм напълно безразсъден.
Прострях навреме дрехите си бели –
от себе си, самият съм прокуден.
Не, бъркате ме с някой друг – наивник,
ни ще я овладея, ни треперя!
Та аз се слях със поривите дивни,
защото само с бурята се меря!
© Данаил Таков All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
