Аз съм нотен лист.
По мене ветровете пишат.
Нотите ми дишат.
Аз съм повей.
Нежен, чист.
Аз съм буца в гърлото.
Солени сълзи във небето.
Аз съм и копнежът на детето.
Аз съм грешката, която ще направиш.
Песента самотна.
Преследвам изгрева с тетрадка нотна.
Аз съм болката, която ще забравиш.
© Зорница Станчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
