Аз съм нотен лист.
По мене ветровете пишат.
Нотите ми дишат.
Аз съм повей.
Нежен, чист.
Аз съм буца в гърлото.
Солени сълзи във небето.
Аз съм и копнежът на детето.
Аз съм грешката, която ще направиш.
Песента самотна.
Преследвам изгрева с тетрадка нотна.
Аз съм болката, която ще забравиш.
© Зорница Станчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
