Аз съм нотен лист.
По мене ветровете пишат.
Нотите ми дишат.
Аз съм повей.
Нежен, чист.
Аз съм буца в гърлото.
Солени сълзи във небето.
Аз съм и копнежът на детето.
Аз съм грешката, която ще направиш.
Песента самотна.
Преследвам изгрева с тетрадка нотна.
Аз съм болката, която ще забравиш.
© Зорница Станчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
